Преди три седмици си смених интернет доставчика, но до интернет почти нямам достъп. А в договора пише: постоянна връзка към мрежата. Явно тази фраза има различно значение от това, което аз разбирам – а именно връзката към интернет да бъде сигурна и да се губи например при непредвидени обстоятелства. Рядко обаче връзката към интернет отговаря на условията, които самите доставчици си пишат в договорите, рекламите и брошурите.
И се чудя какво може да направи човек, когато не е доволен от своя интернет доставчик? Аз пробвах може би всичко. Като начало им се обаждах по телефона – който уж е денонощен, но досега не се е случвало някой да отговори в извънработно време. Освен това изпратих вече четири-пет мейла – още преди две седмици, но естествено нямам отговор. На кого да се оплача?
Не е ли необходимо да има закон, който да поставя ограничения или изисквания към интернет доставчиците? И по възможност това да не бъде Законът за защита на потребителите, който поставя под общ знаменател маратонки, чушки и интернет услуги. Нещо конкретно, което да санкционира доставчиците, ако не предоставят услугата си качествено и ощетяват клиентите си.
Цивилизованите държави имат т.нар. Service Level Agreement, който гарантира качество на услугата. Ние имаме уверението на техника, че „няма проблем, интернетът е със супер качество”. Да не говорим за цените. Чудя се защо всеки път се случва така – жителите на бедна държава като България плащат по-високи такси, отколкото в европейските държави. Изхождайки от предположението, че цените на хардуерното оборудване за интернет са приблизително еднакви в България и чужбина и разходите са сходни, моля някой да ми обясни как се калкулира цената на интернет услуга в България?
Разбира се, не искам да слагам всички доставчици под общ знаменател, защото някой предлагат качествени услуги и реална поддръжка 24/7. Просто в нормална държава е нормално, когато клиентите не са доволни от предлаганите им услуги, да имат възможност да си кажат мнението. И ако не за друго – поне със събирането на повече мнения може да се постигнат по-добри резултати.
И се чудя какво може да направи човек, когато не е доволен от своя интернет доставчик? Аз пробвах може би всичко. Като начало им се обаждах по телефона – който уж е денонощен, но досега не се е случвало някой да отговори в извънработно време. Освен това изпратих вече четири-пет мейла – още преди две седмици, но естествено нямам отговор. На кого да се оплача?
Не е ли необходимо да има закон, който да поставя ограничения или изисквания към интернет доставчиците? И по възможност това да не бъде Законът за защита на потребителите, който поставя под общ знаменател маратонки, чушки и интернет услуги. Нещо конкретно, което да санкционира доставчиците, ако не предоставят услугата си качествено и ощетяват клиентите си.
Цивилизованите държави имат т.нар. Service Level Agreement, който гарантира качество на услугата. Ние имаме уверението на техника, че „няма проблем, интернетът е със супер качество”. Да не говорим за цените. Чудя се защо всеки път се случва така – жителите на бедна държава като България плащат по-високи такси, отколкото в европейските държави. Изхождайки от предположението, че цените на хардуерното оборудване за интернет са приблизително еднакви в България и чужбина и разходите са сходни, моля някой да ми обясни как се калкулира цената на интернет услуга в България?
Разбира се, не искам да слагам всички доставчици под общ знаменател, защото някой предлагат качествени услуги и реална поддръжка 24/7. Просто в нормална държава е нормално, когато клиентите не са доволни от предлаганите им услуги, да имат възможност да си кажат мнението. И ако не за друго – поне със събирането на повече мнения може да се постигнат по-добри резултати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар