До Чикаго и назад

Преди век Алеко Константинов прати своя герой Бай Ганьо да посети Америката и да се поучи от знанието на западняците и от тяхната мода. Явно пак е дошло време да изпратим пратеник, който да ни донесе нови идеи, защото не виждам нищо друго около мен, освен оплакване и боксуване на едно място. „Революционният напредък в информационните технологии, биотехнологиите, нанотехнологиите и иновациите придават нов облик на световната икономика. Без наложителни спешни промени САЩ рискува да загуби позициите си в областта на науката, на ИТ и на иновациите. Начинът държавите да постигат напредък е развитието на ИТ.” Това каза наскоро новият президент на САЩ Барак Обама. И с тази си мисъл той определено не открива топлата вода. Това го знае всяко хлапе. Просто Обама се сети, че все пак трябва да се направи нещо по въпроса – като например да създаде нова длъжност в американския държавен апарат - директор по Информационни технологии на САЩ. С назначаването на директор, който ще управлява всички агенции и ще допринася за въвеждане на съвременни технологии, Барак Обама ще промени цялата структура на правителството, но нали това е идеята – светът трябва да върви напред и да се променя. И затова вместо да се тюхкат за икономическата криза и да се оплакват, компаниите могат да използват съвета на американския президент и да излезнат по-лесно от нея като мислят за бъдещето, а не за завръщане в миналото – за закупуване на нови и иновативни ИТ, а не за Буркан Банк. След като вече има ИТ директор в структурата на управление на всяка модерна компания, защо да няма такъв и в структурата на най-силната държава в света? Не само ще е полезно, но е и абсолютно необходимо. Даже се чудя как досега такава длъжност не е съществувала?! Посетихме мислено Америка и сега е време да се върнем на българска почва, което ми напомня, че и у нас имаше подобна идея – преди доста години. И се чудя дали все още някой се спомня как Георги Първанов сформира Съвет за информационни технологии към президента в далечната 2002 г. Всъщност трудно е човек да си спомня за него, тъй като малко след неговото анонсиране, съветът като че ли потъна в дън земя. И както винаги се случва у нас, добрата идея потъна в блатото, в което всеки иска единствено да печели, без да положи никакви усилия.

В търсене на „зеления” лайфстайл

Добри идеи винаги ще има, но ще има ли кой да ги реализира? Създаването на екологосъобразни технологии e чудесна идея, но реализира ли се тя коректно от производителите? В повечето случаи – да, и това също е чудесно!

Никога не съм била природозащитник в истинския смисъл на думата. Изхвърлям си боклуците винаги в кошчето, но нищо повече. И все пак ми се иска производителите да бъдат по-отговорни от мен и да работят за опазването на околната среда, защото това, че аз използвам дезодоранти, няма да навреди толкова на природата, но според вече не толкова ново изследване на Gartner, използването на ИТ решения причинява отделянето на толкова емисии въглероден диоксид, колкото целият авиационен сектор. Не отричам, че всеки човек трябва да допринесе за създаването на един по-чист свят като изисква от производителите енергоспестяващи и годни за рециклиране джаджи, но определено не ми допада модела на работа на някои фирми, които само спекулират със „зелените” технологии. Прекалено се преекспонира идеята за „зелени” продукти, като в крайна сметка се оказва, че някои от тях не са чак толкова „зелени” – уж „еко” компютри от бамбук, които всъщност не са от бамбук, а са облепени с фолио например – така хем се лъжат потребителите, хем не се създава екосъобразен продукт. По подобен модел процедират и някои производители на автомобили.

Все пак, въпреки некоректното отношение на някои компании, аз съм положително настроена спрямо идеята за „зелени ИТ” и смятам, че трябва да оценяваме работата на производителите и да ги насърчаваме. Има и добри практики, от които компаниите трябва да вземат пример, като инициативата на един от мобилните ни оператори за безплатни минути срещу отказване от хартиена фактура. Компанията ще предлага възможност на потребителите да се откажат да получават в хартиен вариант своите фактури, като в замяна на това клиентите, които приемат предложението, ще получават безплатни минути в продължение на шест месеца. Клиентите няма да губят възможността си да преглеждат фактурите си – ще могат да го правят на интернет страницата на мобилния оператор. Това не е единствената полза от отказването от фактурите. От много време си мисля как пощальонът ще ми остави фактурата във входа, някой съвсем спокойно ще я вземе и с името, адреса и ЕГН-то ми може да си направи лична карта, паспорт и какво ли още не ... и току виж, без да разбера, съм извършила престъпление. Но ако аз и само аз мога да си проверявам фактурата в интернет, при това при гарантирана от страна на оператора висока степен на сигурност, притеснението ми за кражбата на личните ми данни от някой случаен минувач ще отпадне. И така с един куршум – два заека – хем грижа за околната среда, хем защита на личните данни.

И МВР влиза в бизнеса с личните данни?

От МВР поискаха всички досега свободно продавани ваучери на мобилните оператори да са поименни. По съображения за сигурност. Даваме си личните данни на мобилните оператори и проблемите свършват. Всички престъпници се предават. Няма повече заплахи, активирани бомби и телефонни измами. И готово!
Явно МВР много държи да може да проследява гражданите по мобилните им телефони и не се предава лесно. Не ви ли прилича това предложение на продължение на спряната за момента от изпълнение Наредба 40? С какво ли всъщност тези данни ще помогнат на МВР? НЗОК вече показа нагледно как може да се печели от продажбата на лични данни, може би вътрешното министерство смята, че има място за още един играч на този пазар. Защото не мога иначе да си обясня защо МВР ще иска да събира ЕГН-тата на обикновените граждани. Не може служителите на ведомството да са толкова наивни, та да мислят, че престъпниците няма да намерят начин да останат анонимни. Като резултат базата данни ще съдържа информация само за тези, които нямат нищо против да я дадат. Това предложение е подобно на поставянето на няколко брави на вратите – само затрудняват крадците, но не правят кражбата невъзможна.Е, ако МВР има правомощията да забрани продажбите на ваучери по целия свят, да затвори пощите и да се закрият уличните телефони, има няколко процента по-голяма вероятност предложението да помогне. Чух мнения, че и в други европейски страни, за да получиш ваучер, си предоставяш личните данни и гражданите не протестират. Да, но в тези държави има единни информационни системи, които комуникират помежду си. И личните ти данни могат действително да послужат за превенция. При липсата на основа обаче, както е у нас, това е просто безцелно събиране на ЕГН-та.
Преди години не можеше да се регистрираш във видеотеката, без да дадеш информация за родата си до девето коляно на служителката. След това личните данни станаха защитени и неколцина богоизбрани (разбирай сертифицирани) имаха достъп до тях. Сега нещата отново се променят…
Та молбата ми е най-накрая да се вземе някакво решение какво ще се случва с моето ЕГН и ако е възможно, то да е по-дългосрочно от предишните. А ако МВР държи все пак да научи личните ми данни, да има малко търпение, наближават избори и скоро те ще бъдат разлепени по витрините на магазините.

SLA по български

Преди три седмици си смених интернет доставчика, но до интернет почти нямам достъп. А в договора пише: постоянна връзка към мрежата. Явно тази фраза има различно значение от това, което аз разбирам – а именно връзката към интернет да бъде сигурна и да се губи например при непредвидени обстоятелства. Рядко обаче връзката към интернет отговаря на условията, които самите доставчици си пишат в договорите, рекламите и брошурите.
И се чудя какво може да направи човек, когато не е доволен от своя интернет доставчик? Аз пробвах може би всичко. Като начало им се обаждах по телефона – който уж е денонощен, но досега не се е случвало някой да отговори в извънработно време. Освен това изпратих вече четири-пет мейла – още преди две седмици, но естествено нямам отговор. На кого да се оплача?
Не е ли необходимо да има закон, който да поставя ограничения или изисквания към интернет доставчиците? И по възможност това да не бъде Законът за защита на потребителите, който поставя под общ знаменател маратонки, чушки и интернет услуги. Нещо конкретно, което да санкционира доставчиците, ако не предоставят услугата си качествено и ощетяват клиентите си.
Цивилизованите държави имат т.нар. Service Level Agreement, който гарантира качество на услугата. Ние имаме уверението на техника, че „няма проблем, интернетът е със супер качество”. Да не говорим за цените. Чудя се защо всеки път се случва така – жителите на бедна държава като България плащат по-високи такси, отколкото в европейските държави. Изхождайки от предположението, че цените на хардуерното оборудване за интернет са приблизително еднакви в България и чужбина и разходите са сходни, моля някой да ми обясни как се калкулира цената на интернет услуга в България?
Разбира се, не искам да слагам всички доставчици под общ знаменател, защото някой предлагат качествени услуги и реална поддръжка 24/7. Просто в нормална държава е нормално, когато клиентите не са доволни от предлаганите им услуги, да имат възможност да си кажат мнението. И ако не за друго – поне със събирането на повече мнения може да се постигнат по-добри резултати.

Европейци сме, ама...

Нека си представим кормчия на кораб в момента, в който трябва да завие и да стигне до мечтаната земя. Но къде е тя? Къде се намира България? Накъде трябва да завие той - към ЕС или извън него?
В ЕС мобилните услуги са на значително по-високо ниво, отколкото у нас. Ние уж трябва да осигурим прозрачност, да понижим цените на услугите и разговорите, а всъщност българските телекоми във всеки един момент потвърждават какъв хаос е в областта. Всеки се опитва да бърка колкото се може по-дълбоко в съвсем не празната каца с мед, но на каква цена? Да се заблуждават клиентите, да се подава грешна или объркваща информация и какво ли още не.
При представянето на Петрол Мобайл например се създаде сериозно объркване. Което според мен съвсем не стана случайно. То касае въпроса какво всъщност е Петрол Мобайл? Четвърти GSM оператор, виртуален мобилен оператор или просто услуга? От КРС казват, че все още няма правно решение за статута на предплатените мобилни карти, т.е. не може току така да се самообявяват за какъвто и да е оператор.

След няколко дни объркване, стана ясно, че Петрол Мобайл не е четвърти GSM оператор. Сега има различни мнения. Според някои новите играчи на пазара на мобилни услуги са виртуални оператори на мобилни мрежи (MVNO). Според други, ако Петрол Мобайл се обявят за виртуален оператор, то става въпрос за най-простата форма на това понятие. Споделя се и мнението, че картите на компанията са услуга препродажба (на SIM предплатени карти) с добавена стойност - отстъпка при зареждане гориво. За разлика от тях виртуалните оператори притежават собствена телефонна централа и имат ограничен контрол върху наетите радиочестоти.

Чудя се защо такава информация не се обявява толкова публично, колкото публично и гръмко бе представена Петрол Мобайл като четвърти GSM оператор? Всъщност не се чудя – тази маркетинг стратегия на объркването има за цел просто да събере повече клиенти за новите карти. За да печели компанията. Макар че от Петрол Мобайл твърдят обратното – че само искат да подпомогнат развитието на основния си бизнес и нямат никакво намерение да печелят от телекомуникации. А дали някой им вярва?
Да - европейци сме, ама...с каруца!