Въвеждането на тотален контрол на телефонните разговори и интернет от МВР беше прието със Законопроект на МВР за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения на първо четене от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред! Да, правилно прочитате предишното изречение, няма и грешка при напечатването! Да, това се случва в една демократична държава, в една уж демократична държава. И да, от влизането на закона в сила Човекът става човече, кукла на конци, която трябва всеки път, когато си кореспондира с някого да се съобразява какво говори или пише, защото Големият брат също винаги ще е част от разговора, винаги, когато говорите с някого, няма да говорите само с него, но и с някой служител на вътрешното министерство. Представете си например един телефонен разговор: „Ало, сестра ми, здрасти, как си? Г-н полицай, а вие, как сте? Не сме се чували отдавна - от разговора със съпрута ми...” Звучи абсурдно, нали?
И все пак, да не бъдем крайни - да се осъществи този проект, може би няма да е нищо ново под слънцето, ако това се случва в една правова държава, в която законите се спазват поне от служителите на МВР и гражданите са сигурни, че данните им ще бъдат разбрани правилно и няма да излизат от рамките на ведомството. А у нас, след като българите сме се убедили, че дори с личните ни данни се спекулира от служители на МВР и дори на болници, какво можем да очакваме да се случи с тази информация? Как да не си помислим, че някой на момента ще измисли начин да извлече полза от нея, да ни изнудва или да я разгласи например? Липсва дори независим държавен орган, който да упражнява контрол върху използването на данните от МВР и специалните служби, няма и регистри, които не са публични.
А да не говорим, че този Законопроект е отвсякъде противоконситуционен. И се чудя, защо България въобще има Конституция, когато тя не се спазва дори при създаването на Закони... а после политиците може би очакват тези Закони да се спазват?!
