събота, 13 декември 2008 г.

До Чикаго и назад


Преди век Алеко Константинов прати своя герой Бай Ганьо да посети Америката и да се поучи от знанието на западняците и от тяхната мода. Явно пак е дошло време да изпратим пратеник, който да ни донесе нови идеи, защото не виждам нищо друго около мен, освен оплакване и боксуване на едно място. „Революционният напредък в информационните технологии, биотехнологиите, нанотехнологиите и иновациите придават нов облик на световната икономика. Без наложителни спешни промени САЩ рискува да загуби позициите си в областта на науката, на ИТ и на иновациите. Начинът държавите да постигат напредък е развитието на ИТ.” Това каза наскоро новият президент на САЩ Барак Обама. И с тази си мисъл той определено не открива топлата вода. Това го знае всяко хлапе. Просто Обама се сети, че все пак трябва да се направи нещо по въпроса – като например да създаде нова длъжност в американския държавен апарат - директор по Информационни технологии на САЩ. С назначаването на директор, който ще управлява всички агенции и ще допринася за въвеждане на съвременни технологии, Барак Обама ще промени цялата структура на правителството, но нали това е идеята – светът трябва да върви напред и да се променя. И затова вместо да се тюхкат за икономическата криза и да се оплакват, компаниите могат да използват съвета на американския президент и да излезнат по-лесно от нея като мислят за бъдещето, а не за завръщане в миналото – за закупуване на нови и иновативни ИТ, а не за Буркан Банк. След като вече има ИТ директор в структурата на управление на всяка модерна компания, защо да няма такъв и в структурата на най-силната държава в света? Не само ще е полезно, но е и абсолютно необходимо. Даже се чудя как досега такава длъжност не е съществувала?! Посетихме мислено Америка и сега е време да се върнем на българска почва, което ми напомня, че и у нас имаше подобна идея – преди доста години. И се чудя дали все още някой се спомня как Георги Първанов сформира Съвет за информационни технологии към президента в далечната 2002 г. Всъщност трудно е човек да си спомня за него, тъй като малко след неговото анонсиране, съветът като че ли потъна в дън земя. И както винаги се случва у нас, добрата идея потъна в блатото, в което всеки иска единствено да печели, без да положи никакви усилия.